[1] Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.
[2] А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
[3] И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
[4] И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
[5] изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката 'Евфрат', в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
[6] Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет.
[7] И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
[8] А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
[9] И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
[10] И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене 'да кажат:'
[11] Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
[12] А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
[13] И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас.
[14] Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас.
[15] А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
[16] И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
[17] защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
[18] А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
[19] За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
[20] И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
[21] За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
[22] Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя 'пред Валаама', за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
[23] И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
[24] Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, 'дето имаше' преграда отсам и преграда оттам 'край пътя'.
[25] И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
[26] После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво.
[27] И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
[28] Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
[29] А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
[30] И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
[31] Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
[32] И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
[33] и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
[34] Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
[35] А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
[36] А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град 'разположен там', гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
[37] Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
[38] А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
[39] И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
[40] И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати 'от тях' и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
[41] А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете 'до' крайната им част.