[1] И Господ говори на Моисея, казвайки:
[2] Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.
[3] Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.
[4] Ако засвирят само с едната 'тръба', тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.
[5] А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;
[6] и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.
[7] А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.
[8] И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.
[9] И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.
[10] И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.
[11] Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията 'за плочите' на свидетелството.
[12] И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според 'реда на' пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.
[13] Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.
[14] Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.
[15] Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.
[16] А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.
[17] Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.
[18] После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.
[19] Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.
[20] А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.
[21] Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.
[22] После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.
[23] Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.
[24] А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.
[25] После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.
[26] Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.
[27] А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.
[28] Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.
[29] В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал добро на Израиля.
[30] Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.
[31] А 'Моисей' каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.
[32] И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.
[33] И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.
[34] И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.
[35] И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.
[36] А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.