[1] А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци,
[2] дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже.
[3] Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество?
[4] А Моисей, като чу това, падна на лицето си,
[5] и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него.
[6] Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници,
[7] турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци!
[8] И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци:
[9] малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите?
[10] Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството?
[11] Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него?
[12] И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем.
[13] Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас?
[14] При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем.
[15] Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло.
[16] И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон;
[17] и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница.
[18] Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона,
[19] Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество.
[20] Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки:
[21] Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг.
[22] А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество?
[23] Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
[24] Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона.
[25] И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини.
[26] И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове.
[27] И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца.
[28] И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не 'ги правя' от себе си:
[29] ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил;
[30] но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.
[31] Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях.
[32] Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот.
[33] Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото.
[34] А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас.
[35] И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна.
[36] След това Господ говори на Моисея, казвайки:
[37] Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са
[38] кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните.
[39] И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара,
[40] да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. 'Това стори Елеазар', както Господ му рече чрез Моисея.
[41] А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде.
[42] Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви.
[43] И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане.
[44] И Господ говори на Моисея, казвайки:
[45] Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си.
[46] Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна.
[47] Аарон, прочее, взе 'кадилницата си', както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете.
[48] А като застана между мъртвите и живите, язвата престана.
[49] Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа.
[50] И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.