[1] В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,
[2] защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение.
[3] И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките 'чужденци' смесени 'с него'.
[4] А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,
[5] приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.
[6] Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,
[7] 'пак' дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.
[8] И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.
[9] Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
[10] После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата 'на служенето', бяха побягнали всеки в селото си.
[11] Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах 'побягналите служители' та ги поставих на мястото им.
[12] Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.
[13] И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.
[14] Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.
[15] През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих 'против тях', когато 'така' продаваха храна.
[16] Също и тиряните, които живееха в 'града', донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим.
[17] Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
[18] Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.
[19] Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
[20] Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.
[21] Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.
[22] И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.
[23] После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,
[24] чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но 'приказваха' по езика на всеки 'от тия народи'.
[25] И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, 'като казах': Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.
[26] Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.
[27] А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?
[28] И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.
[29] Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.
[30] Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;
[31] 'наредих' и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.