[1] А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия,
[2] Сераия, Азария, Еремия,
[3] Пасхор, Амария, Мелхия,
[4] Хатус, Севания, Малух,
[5] Харим, Меримот, Авдия,
[6] Даниил, Ганатон, Варух,
[7] Месулам, Авия, Миамин,
[8] Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници.
[9] Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил;
[10] и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан,
[11] Михей, Реов, Асавия,
[12] Закхур, Серевия, Севания,
[13] Одия, Ваний и Венину.
[14] Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний,
[15] Вуний, Азгад, Вивай,
[16] Адония, Вагуй, Адин,
[17] Атир, Езекия, Азур,
[18] Одия, Асум, Висай,
[19] Ариф, Анатот, Невай,
[20] Магфиас, Месулам, Изир,
[21] Месизавеил, Садок, Ядуа,
[22] Фелатия, Анан, Анаия,
[23] Осия, Анания, Асув,
[24] Алоис, Филея, Совив,
[25] Реум, Асавна, Маасия,
[26] Ахия, Анан, Ганан,
[27] Малух, Харим и Ваана.
[28] А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите 'и се прилепили' към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше,
[29] присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му;
[30] и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си;
[31] и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от 'обработването на земята' всяка седма година и от изискването на всеки дълг.
[32] Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог,
[33] за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог.
[34] И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие 'помежду си' за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона;
[35] и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво;
[36] и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си;
[37] и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и 'да внасяме' на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята.
[38] И 'някой' свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
[39] Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.