[1] А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),
[2] в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,
[3] в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски 'мъже', големците и първенците на областите),
[4] когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.
[5] И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,
[6] 'който бе украсил със завеси' от бял, зелен и син 'плат', прострени на висонени и морави върви, 'окачени' със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.
[7] И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.
[8] А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.
[9] А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.
[10] А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,
[11] да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.
[12] Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.
[13] Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така 'да се носи' спрямо всички, които знаеха закон и съд;
[14] а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя и заемаха първо място в царството):
[15] Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?
[16] И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.
[17] Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.
[18] И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят 'по същия начин' на всичките царски първенци; и от това ще 'произлезе' голямо презрение и гняв.
[19] Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.
[20] И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.
[21] И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.
[22] Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и 'в него' да говори по езика на людете си.