[1] Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
[2] Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
[3] Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
[4] Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
[5] Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
[6] Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
[7] Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
[8] Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
[9] Добиваме хляба си с 'опасност за' живота си Поради меча, 'който ограбва' в пустинята.
[10] Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
[11] Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
[12] Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
[13] Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под 'товара на' дървата.
[14] Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
[15] Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
[16] Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
[17] Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
[18] Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
[19] Ти, Господи, седиш 'като Цар' до века; Престолът Ти е из род в род.
[20] Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
[21] Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
[22] Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.