[1] Как почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.
[2] Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
[3] Даже чакалите подават съсци и кърмят малките си; 'А' дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;
[4] 'Защото' езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.
[5] Ония, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво прегръщат бунището.
[6] Защото 'наказанието' 'за' беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от 'наказанието за' греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали 'човешки' ръце.
[7] Благородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блестяха като сапфир;
[8] 'А сега' лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
[9] По-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.
[10] Ръцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,
[11] Господ извърши 'възнамереното от Него' 'в' яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.
[12] Земните царе не вярваха, нито живущите по целия свят, Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.
[13] 'А това стана' поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.
[14] Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.
[15] Отстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте 'до нас'; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече 'с нас'.
[16] Гневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.
[17] И до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.
[18] Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.
[19] Ония, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.
[20] Помазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.
[21] Радвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз! 'Обаче' и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш.
[22] Свърши се 'наказанието за' беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.