[1] Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.
[2] Той ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.
[3] Навярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.
[4] Застари месата ми и кожата ми; строши костите ми.
[5] Издигна против мене 'укрепления'; и окръжи ме с горест и труд.
[6] Тури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.
[7] Обгради ме та не мога да изляза; отегчи веригите ми.
[8] Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.
[9] Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.
[10] Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
[11] Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.
[12] Запъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,
[13] Заби в бъбреците ми стрелите на тула Си.
[14] Станах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.
[15] Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.
[16] При това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.
[17] Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.
[18] И рекох: Погина увереността ми и надеждата ми 'като отдалечена' от Господа.
[19] Помни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.
[20] Душата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.
[21] 'Обаче', това си наумявам, поради което имам и надежда:
[22] Че по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.
[23] Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.
[24] Господ е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.
[25] Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.
[26] Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.
[27] Добро е за човека да носи хомот в младостта си.
[28] Нека седи насаме и мълчи, когато 'Господ' му го наложи.
[29] Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.
[30] Нека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.
[31] Защото Господ не отхвърля до века.
[32] Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.
[33] Защото не оскърбява нито огорчава от сърце човешките чада.
[34] Да се тъпчат под нозе всичките затворници на света,
[35] Да се извраща съдът на човека пред лицето на Всевишния,
[36] Да се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.
[37] Кой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?
[38] Из устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?
[39] Защо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?
[40] Нека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.
[41] Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога, 'Който е' на небесата, 'и нека речем':
[42] Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.
[43] Покрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.
[44] Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.
[45] Направил си ни като помия и смет всред племената.
[46] Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.
[47] Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.
[48] Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.
[49] Окото ми пролива 'сълзи' и не престава, защото няма отрада.
[50] Докато не се наведе Господ и не погледне от небесата.
[51] Окото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.
[52] Ония, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.
[53] Отнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.
[54] Води стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.
[55] Призовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.
[56] Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;
[57] Приближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.
[58] Застъпил си се Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.
[59] Видял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.
[60] Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.
[61] Ти си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене,
[62] Думите на ония, които се подигат против мене цял ден.
[63] Виж, кога седят и кога стават аз им съм песен.
[64] Ще им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;
[65] Ще им дадеш, 'като' клетвата Си върху тях, окаменено сърце;
[66] Ще ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни.