[1] След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро.
[2] И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
[3] И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
[4] А наближаваше юдейският празник пасхата.
[5] Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
[6] (А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
[7] Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
[8] Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
[9] Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
[10] Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
[11] Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.
[12] И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.
[13] И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
[14] Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
[15] И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
[16] А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
[17] и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
[18] и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
[19] И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
[20] Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
[21] Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
[22] На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
[23] (обаче 'други' ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
[24] и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.
[25] И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
[26] В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
[27] Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.
[28] Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
[29] Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
[30] Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
[31] Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".
[32] На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
[33] Защото Божият хляб е 'хлябът', който слиза от небето и дава живот на света.
[34] Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
[35] Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
[36] Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
[37] Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
[38] защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
[39] И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
[40] Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.
[41] Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
[42] И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
[43] Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
[44] Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
[45] Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
[46] Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
[47] Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот.
[48] Аз съм хлябът на живота.
[49] Бащите ви ядоха манната в пустинята и 'все пак' измряха.
[50] Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
[51] Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света.
[52] Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
[53] Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
[54] Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
[55] Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
[56] Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
[57] Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
[58] Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.
[59] Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
[60] И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха 'това', рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?
[61] Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
[62] Тогава, 'какво ще кажете', ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
[63] Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
[64] Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
[65] И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
[66] Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
[67] За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
[68] Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,
[69] и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
[70] Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
[71] А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.