[1] Един 'човек на име' Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
[2] (А Мария, чийто брат Лазар беше болен, бе оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си).
[3] И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.
[4] А Исус, като чу това, рече: Тази болест не е смъртоносна, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.
[5] А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара.
[6] Тогава откак чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, гдето се намираше.
[7] А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
[8] Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
[9] Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят.
[10] Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен.
[11] Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.
[12] Затова учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
[13] Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън.
[14] Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря.
[15] И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.
[16] Тогава Тома, наречен близнак, каза на съучениците: Да отидем и ние, за да умрем с Него.
[17] И тъй, като дойде Исус, намери, че 'Лазар' бил от четири дни в гроба.
[18] А Витания беше близо до Ерусалим, колкото петнадесет стадии;
[19] и мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешават за брат им.
[20] Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да Го посрещне; а Мария още седеше в къщи.
[21] Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми.
[22] Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
[23] Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.
[24] Казва Му Марта: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
[25] Исус й рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее;
[26] и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?
[27] Казва му: Да Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който има да дойде на света.
[28] И като рече това, отиде да повика скришом сестра си Мария, казвайки: Учителят е дошъл и те вика.
[29] И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
[30] Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.
[31] А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.
[32] И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.
[33] Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.
[34] И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.
[35] Исус се просълзи.
[36] Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!
[37] А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?
[38] Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.
[39] Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в 'гроба'.
[40] Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?
[41] И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
[42] Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
[43] Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!
[44] Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.
[45] Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори 'Исус', повярваха в Него.
[46] А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.
[47] Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.
[48] Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.
[49] А един от тях 'на име' Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,
[50] нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.
[51] Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,
[52] и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.
[53] И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.
[54] Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.
[55] А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.
[56] И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?
[57] А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.