[1] Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,
[2] (не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),
[3] напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
[4] И трябваше да мине през Самария.
[5] И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.
[6] Там беше Якововият кладенец. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
[7] Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.
[8] (Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).
[9] Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).
[10] Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода?
[11] Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?
[12] Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?
[13] Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
[14] а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
[15] Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.
[16] Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.
[17] В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;
[18] защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.
[19] Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.
[20] Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.
[21] Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито 'само' в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
[22] Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
[23] Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
[24] Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
[25] Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.
[26] Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм 'Месия'.
[27] В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?
[28] Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
[29] Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?
[30] Те излязоха от града и отиваха към Него.
[31] Между това учениците молеха 'Исуса', казвайки: Учителю, яж.
[32] А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.
[33] Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл 'нещо' за ядене?
[34] Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.
[35] Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
[36] Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.
[37] Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
[38] Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в' наследството на' техния труд.
[39] И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.
[40] И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.
[41] И още мнозина повярваха поради Неговото учение;
[42] и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.
[43] След два дни Той излезе от там и 'отиде' в Галилея.
[44] Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.
[45] И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
[46] Прочее, 'Исус' пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.
[47] Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и 'Го' помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
[48] Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.
[49] Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.
[50] Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.
[51] И когато той вече слизаше 'към дома си', слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.
[52] А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.
[53] И така бащата разбра, че 'това е станало' в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
[54] Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.