[1] Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
[2] Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
[3] Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
[4] Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
[5] Така и езикът е малка част 'от тялото', но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
[6] И езикът, тоя 'цял' свят от нечестие, е огън. Между нашите 'телесни' части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, 'ни', а 'сам' той се запалва от пъкъла.
[7] Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
[8] но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен 'е' със смъртоносна отрова.
[9] С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
[10] От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
[11] Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
[12] Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също 'не може' солена вода да дава сладка.
[13] Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.
[14] Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
[15] Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;
[16] защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
[17] Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
[18] А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.