[1] Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
[2] Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
[3] и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
[4] не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
[5] Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
[6] А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
[7] Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
[8] Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите.
[9] Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
[10] Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно 'нещо', бива виновен във всичко.
[11] Понеже Оня, Който е рекъл: "Не прелюбодействувай", рекъл е и: "Не убивай", тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
[12] Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
[13] Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
[14] Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
[15] Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
[16] и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
[17] Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
[18] Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако 'можеш', покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
[19] Ти вярваш, че има 'само' един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
[20] Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
[21] Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
[22] Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
[23] и изпълни се писанието, което казва: "Авраам повярва в Бога; и това му се вмени за правда"; и се нарече Божий приятел.
[24] Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
[25] Така също и блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратениците и ги изпрати бърже през друг път?
[26] Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.