[1] Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.
[2] Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
[3] като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
[4] А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
[5] Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
[6] Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
[7] Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
[8] понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
[9] Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
[10] а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
[11] Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
[12] Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
[13] Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
[14] А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
[15] и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
[16] Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
[17] Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
[18] От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
[19] Вие знаете 'това', любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
[20] защото човешкият гняв не върши Божията правда.
[21] Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
[22] Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
[23] Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
[24] понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
[25] Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
[26] Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
[27] Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва 'човек' сирачетата и вдовиците в неволята им, 'и' да пази себе си неопетнен от света.