[1] След това Езекия прати 'човеци' по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да 'ги поканят да' дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог.
[2] Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец.
[3] Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим.
[4] И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.
[5] Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, 'покана' да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.
[6] И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.
[7] Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате.
[8] Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.
[9] Защото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.
[10] Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях.
[11] Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим.
[12] А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово.
[13] И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.
[14] И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон.
[15] Тогава заклаха пасхалните 'агнета' в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом.
[16] И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, 'като я вземаха' от ръката на левитите.
[17] Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните 'агнета', за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу.
[18] Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго,
[19] който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е 'очистен' според очистването 'изискано' за светилището.
[20] И Господ послуша Езекия та прости людете.
[21] И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, 'пеещи' с 'музикални' инструменти на Господа.
[22] И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната 'служба'. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си.
[23] Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха 'още' седем дни с веселие.
[24] Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.
[25] И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда.
[26] Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим.
[27] След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан 'от Господа', и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.