[1] След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Иосафата.
[2] Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд 'Соленото' море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади).
[3] А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда.
[4] И юдейците се събраха за да искат 'помощ' от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа.
[5] И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече:
[6] Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?
[7] Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама?
[8] И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха:
[9] Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.
[10] И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, -
[11] ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.
[12] Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни.
[13] А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си.
[14] Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а 'Захария бе' син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече:
[15] Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий.
[16] Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.
[17] Не ще да е потребно вие да се биете в тоя 'бой'; поставете се, застанете, и вижте със себе си 'извършеното' от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.
[18] Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу.
[19] И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог.
[20] И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех.
[21] Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на 'Неговата' светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.
[22] И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против 'ония от' хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени.
[23] Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.
[24] А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил.
[25] И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много.
[26] А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, 'и така се нарича' до днес.
[27] Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил 'с поражението' на неприятелите им.
[28] И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом.
[29] И страх от Бога обзе всичките царства на 'околните' страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля.
[30] И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде.
[31] Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.
[32] Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа.
[33] Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си.
[34] А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе.
[35] А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.
[36] Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.
[37] Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.