Skip to content
Opens in a new window

[1] Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

[2] И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

[3] с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни и етиопяни, бяха безбройни.

[4] И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

[5] Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради 'нахлуването на' Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

[6] По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

[7] А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

[8] Обаче те ще му станат слуги, за да познаят 'що е' да слугуват на Мене и 'що' да слугуват на земните царства.

[9] И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

[10] (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

[11] И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

[12] И като се смири 'Ровоам', гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда 'се намираше' някакво добро.

[13] Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

[14] А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

[15] А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни.

[16] И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

2 Летописи — Chapters