[1] Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля.
[2] Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее.
[3] Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха 'та отиваха' след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието.
[4] Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха:
[5] Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи.
[6] Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.
[7] А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях.
[8] Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе.
[9] Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях.
[10] Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него.
[11] Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.
[12] И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и 'ще ги поставя' да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.
[13] Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.
[14] И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.
[15] Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.
[16] И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.
[17] Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.
[18] В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден.
[19] Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас,
[20] за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.
[21] И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа.
[22] А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.