[1] И като престана 'Давид' да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
[2] И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
[3] Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
[4] Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
[5] И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
[6] А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
[7] И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.
[8] А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
[9] И от същия ден и нататък Саул гледаше 'на' Давида с лошо око.
[10] И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
[11] И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
[12] И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
[13] Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
[14] И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
[15] Затова Саул, като гледаше, че 'Давид' се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
[16] А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
[17] Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
[18] И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, 'и какво е' бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
[19] Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
[20] А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
[21] И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
[22] И Саул заповяда на слугите си, 'казвайки:' Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя 'е' към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
[23] И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
[24] И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
[25] А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
[26] А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат 'определените за това' дни,
[27] Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
[28] И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
[29] И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
[30] И филистимските началници пак излизаха 'на бой'; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.