[1] Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.
[2] Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.
[3] Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.
[4] И 'една година', когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;
[5] а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.
[6] А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.
[7] (Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така 'Фенина' я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).
[8] Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?
[9] А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).
[10] Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.
[11] И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.
[12] А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.
[13] Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.
[14] За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.
[15] А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.
[16] Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.
[17] Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.
[18] И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече 'скръбно'.
[19] И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.
[20] И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил; защото, 'каза': От Господа го изпросих.
[21] И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.
[22] Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: 'Не ща да отида' докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.
[23] И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.
[24] И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.
[25] И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.
[26] И 'Анна' рече: О, господарю мой, 'заклевам се' в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.
[27] За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.
[28] Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен на Господа. И той се поклони там на Господа.