[1] Прочее, презвитерите, които са между вас, увещавам аз който тоже съм презвитер и свидетел на Христовите страдания и участник на славата, която има да се яви:
[2] Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие;
[3] нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото.
[4] И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата, който не повяхва.
[5] Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.
[6] И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно;
[7] и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.
[8] Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.
[9] Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.
[10] А Бог на всяка благодат, Който ви е призовал в Своята вечна слава чрез Христа [Исуса], ще ви усъвършенствува, утвърди, укрепи [и направи непоколебими], след като пострадате малко.
[11] Нему да бъде господството до вечни векове. Амин.
[12] Чрез Сила, верния брат, както 'го' мисля, писах ви накъсо, да ви увещавам и заявявам, че това е истинската Божия благодат. Стойте твърди в нея.
[13] Поздравява ви с избраната 'с вас църква' във Вавилон, и син мой Марко.
[14] Поздравете се един друг с любезна целувка. Мир на всички вас, които сте в Христа [Исуса].