[1] След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците.
[2] Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък.
[3] Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като 'последният' отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат.
[4] Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници.
[5] И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже.
[6] Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
[7] И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим.
[8] И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове.
[9] А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер,
[10] прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер 'често' воюваше против Тоя. И 'Адорам донесе със себе си' всякакви златни, сребърни и медни съдове;
[11] па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика.
[12] При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта.
[13] И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше.
[14] Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда.
[15] А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец;
[16] а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар;
[17] а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.