[1] Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.
[2] И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.
[3] И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.
[4] И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,
[5] Евар, Елисуа, Елфалет,
[6] Ногах, Нефег, Явия,
[7] Елисама, Веелиада и Елифалет.
[8] А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.
[9] И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.
[10] Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.
[11] И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим.
[12] И 'филистимците' оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.
[13] И филистимците пак нахлуха в долината.
[14] Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.
[15] И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.
[16] И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.
[17] И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.