[1] Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;
[2] и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;
[3] и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.
[4] И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.
[5] Тогава Давид събра целия Израил от египетския 'поток' Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.
[6] И Давид отиде с целия Израил във Ваала, 'то ест', в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.
[7] И 'като изнесоха' Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.
[8] И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.
[9] А когато стигнаха до Хидоновото гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.
[10] И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.
[11] И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза, 'както се казва и' до днес.
[12] И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?
[13] Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.
[14] И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.