[1] Ето словото на Господа към Захария през четвъртата година на цар Дарий, на четвъртия ден от деветия месец, месец хаслев.
[2] Тогава Ветил прати Сарацер и Регелмелех и хората му да се помолят пред Господа
[3] и да попитат свещениците, които са в дома на Господа Вседържителя, и пророците: „Да плача ли в петия месец и да постя ли, както правих това вече толкова много години?“
[4] И ето словото на Господа Вседържителя към мене:
[5] „Кажи на целия народ на тази страна и на свещениците: когато вие постехте и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, нима вие за Мене постехте?
[6] И когато ядете и пиете, нима не ядете и не пиете за себе си?
[7] Не са ли това думите, които Господ прогласи чрез предишните пророци, когато Йерусалим беше още населен и благоденстваше заедно с околните градове и когато имаше поселение на юг и в низината?“
[8] Ето словото на Господа към Захария:
[9] „Така казва Господ Вседържител: „Съдете справедливо и показвайте милост и състрадание към брат си!
[10] Не притеснявайте вдовицата и сирачето, пришълеца и сиромаха и не мислете зло един на друг в сърцата си!“
[11] Но те не искаха да се вслушат, проявиха упорство и си запушиха ушите, за да не чуват.
[12] Дори сърцата им се вкамениха, за да не слушат закона и думите, които Господ Вседържител беше пратил посредством Своя Дух чрез предишните пророци; затова и дойде големият гняв на Господ Вседържител.
[13] И стана така: както Той викаше, а те не слушаха, така и те викаха, но Аз не ги слушах, казва Господа Вседържителя.
[14] Аз ги разпръснах сред всички народи, които те не познаваха. Тази страна след тях запустя, човешки крак не стъпваше там и те превърнаха плодородната земя в пустиня.“