[1] И ангелът, който говореше с мене, се върна и ме събуди, както се буди човек от сън.
[2] Тогава той ме попита: „Какво виждаш?“ Аз отговорих: „Виждам светилник, цял от злато, и чаша за елей върху него; отгоре седем кандилца и по седем цеви за кандилцата върху него;
[3] и до него две маслинови дървета – едното отдясно на чашата, другото отляво.“
[4] Отново се обърнах към ангела, който говореше с мене, и попитах: „Какво е това, господарю мой?“
[5] Ангелът, който говореше с мене, ми рече: „Не знаеш ли какво е това?“ „Не зная“ – отвърнах аз.
[6] Тогава той ми отговори: „Това е словото на Господа към Зоровавел, което казва: „Не със сила и не с мощ, а с Моя Дух“, казва Господ Вседържител.“
[7] Коя си ти, планина велика? Пред Зоровавел ти си поле! И той ще изнесе крайъгълния камък сред шумни възгласи: „Благодат! Благодат върху него!“
[8] И ето слово Господне към мене:
[9] „Ръцете на Зоровавел положиха основите на този дом, неговите ръце ще го съградят. И ти ще познаеш, че Господ Вседържител ме е пратил при вас.
[10] Защото кой може да смята този ден за маловажен, когато онези седемте – очите на Господа, които обхващат с поглед цялата земя – се изпълват с радост, като видят отвеса в ръцете на Зоровавел.“
[11] Тогава му отговорих: „Какви са тези две маслинови дървета отдясно на светлината и отляво?“
[12] И след това добавих: „Какви са тези две маслинови клончета, от които през две златни тръбички се излива златист елей?“
[13] А той отвърна: „Не знаеш ли какво е това?“ Отговорих: „Не зная, господарю мой.“
[14] И тогава ми каза: „Това са двамата, помазани с елей, които стоят пред Господаря на цялата земя.“