[1] Тежко ти, град на кървите! Всичко в него е измама, изпълнен е с насилие, не изоставя той грабежа!
[2] Чуйте! – свистене на бичове и тътен от колела; и бясно препускащи коне, и грохот от тресяща се колесница.
[3] Придвижват се конници и бляскат мечове, и блестят копия; и множество смъртно ранени, и купища трупове, и нямат край падналите – препъват се в труповете им!
[4] Всичко това е поради многото блуд на развратницата, красива с прелестта си, владетелка на вълшебства, продаваща чрез своя блуд народи, а чрез своите вълшебства – племена.
[5] „Ето Аз съм против тебе!“ – гласи словото на Господа на войнствата. Затова ще открия краищата на дрехата ти отпред и ще покажа на народите твоята голота и на царствата – твоя срам.
[6] И ще нахвърля нечистотии върху тебе, и ще нанеса позор върху тебе, и ще те поставя за зрелище.
[7] И ще стане тъй – който те съзре, ще побегне от тебе и ще каже: „Опустошена е Ниневия! Кой ще изпита жал за нея? Откъде ще търся утешители за тебе?“
[8] Нима ти си нещо по-добро от Но-Амон, който е разположен царствено между Нилските потоци – наоколо му имаше води; неговото предно укрепление беше морето, от морето започваше крепостната му стена.
[9] Етиопия беше негова сила и Египет – безмерно, Пут и ливийците ти бяха в помощ.
[10] Той не само отиде в изгнание, в плен, но и малките му деца бяха разбити о камък по ъглите на всички градски улици. Хвърлиха жребий за знатните му люде и всичките му велможи са оковани във вериги.
[11] Така също и ти – не само и упоена, ще бъдеш омаломощена, но и ще потърсиш убежище от врага.
[12] Всички твои крепости – смоковници с раноузрели смокини: бъдат ли разтърсени, те ще паднат в устата на гладния.
[13] Ето твоя народ – жени сред тебе; вратите на твоята земя ще се отворят – напълно разтворени за враговете ти; огън ще погълне твоите ключалки.
[14] Начерпи за себе си вода за през обсадата, укрепи крепостите си! Влез в глината, тъпчи всред сместа; заеми се с тухлите!
[15] Там огън ще те погълне, меч ще те посече, – той ще те изтреби, както изтребват скакалци. Умножи се като скакалци, размножи се като скакалци!
[16] Ти си увеличила своите търговци повече от звездите по небето – скакалците се раздвижиха и отлетяха.
[17] Твоите миннезарими са като скакалци и твоите тафсарими – облак скакалци, които кацат по стените по време на студ. Слънцето изгрява и те отлитат, и мястото им вече не може да се узнае – къде са те?
[18] Твоите пастири са заспали, царю асирийски, спокойно почиват твоите благородници. Твоят народ е разпръснат по планините, няма кой да го събере.
[19] И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?