[1] Ето по планините са нозете на благовестителя. Той провъзгласява: „Мир! Празнувай ти, Юдея, своите празници, изпълнявай своите обети! Защото извършителят на злото няма вече да преминава през тебе за разрушаване. Свърши се, премахна се.“
[2] Изправя се против тебе опустошител. Охранявай укрепленията! Следи пътя! Усили кръста си! Мощно укрепи силите си!
[3] Защото Господ ще възстанови величието на Яков, което принадлежи на Израил, тъй като грабители ги опустошиха и унищожиха лозовите им пръчки.
[4] Щитовете на неговите силни бойци са кървавочервени, воините му са облечени в багрени дрехи; колесниците са като огнен блясък от железните обкови – в деня на подготовката му – и кипарисови копия биват размахвани.
[5] По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.
[6] Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени – обсадната защита вече е готова.
[7] Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.
[8] А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите.
[9] И Ниневия – като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.
[10] „Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.
[11] Пустош и опустошение, и разорение! И покрусено сърце, и треперене на колене, и сред всички – болезнен гърч в кръста, и лицата на всички тях са побледнели.
[12] Къде са леговището на лъвовете и онова пасбище за млади лъвове, там, където ходеха лъв, лъвица и малкото на лъва, без някой да ги плаши?
[13] Това е лъв, който ловува за засищане на малките си, удушва за своите лъвици; той пълни с плячка дупките си и с разкъсан улов – леговищата си.
[14] „Ето Аз съм против тебе!“ – гласи словото на Господа на войнствата. „И ще запаля всред дим твоите колесници, и меч ще изтреби твоите млади лъвове, и ще залича по земята твоето хищничество, и никога повече няма да се чува гласът на твоите вестители!“