Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 4:09

[1] Юда, слуга на Иисус Христос, брат на Яков – до призованите, осветени от Бог Отец и запазени от Иисус Христос:

[2] милост, мир и любов да изобилстват у вас.

[3] Възлюбени, тъй като изпитвам силно желание да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви помоля с това писмо да отстоявате вярата, веднъж завинаги предадена на вярващите.

[4] Защото са се промъкнали някои хора, чието осъждане отдавна е предизвестено – нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в безнравственост и се отричат от единствения Господар, нашия Господ Иисус Христос.

[5] Искам да ви напомня – макар да знаете вече това, че Господ, като избави народа от египетската земя, погуби после онези, които не вярваха;

[6] ангелите пък, които не опазиха своето високо положение и напуснаха жилището си, окова с вечни окови в мрак за съда на великия ден;

[7] Содом и Гомора, и околните градове, които по същия начин като тях блудстваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бяха наказани с вечен огън.

[8] Така ще бъде и с тези, които се позовават на съновидения, за да сквернят плътта, да презират Господаря и да хулят невидимите власти.

[9] Дори архангел Михаил, когато се препираше с дявола, при спора за Мойсеевото тяло, не посмя да произнесе обидна присъда, а рече: „Господ да те накаже.“

[10] Тези обаче обругават всичко, което не разбират, а което познават по естествен път като безсловесните животни, то ги води към гибел.

[11] Горко им, защото тръгнаха по пътя на Каин, от алчност изпаднаха в заблуда като Валаам и упорство като на Корей ги погуби.

[12] Те са петно на вашите вечери на любовта, пируват сред вас без притеснение и гледат само да си угодят. Те са безводни облаци, носени от ветрове, дървета, които дори наесен не дават плод, два пъти изсъхнали и изкоренени;

[13] те са свирепи морски вълни, които разпенени изхвърлят мръсотиите си, блуждаещи звезди, за които непрогледният мрак за вечни времена е запазен.

[14] За тях е пророчеството на Енох, седмия от Адам, който казва: „Ето идва Господ с безчислени множества Свои свети ангели,

[15] за да извика на съд всички хора и да изобличи всички нечестиви сред тях за всичките им нечестиви дела, които са извършили, и за всички дръзки думи, които нечестивите грешници са изрекли против Него.“

[16] Те са мърморковци, недоволни от участта си, постъпват единствено според своите желания, говорят надуто и заради облага ласкаят хората.

[17] Но вие, възлюбени, помнете пророческите думи, които апостолите на нашия Господ Иисус Христос изрекоха.

[18] Те ви говореха, че в края на времето ще се появят хора, които ще ви се присмиват и ще постъпват според нечестивите си желания.

[19] Такива рушат единството на вярата, пристрастени са към земното, у себе си нямат Божия Дух.

[20] А вие, възлюбени, като се усъвършенствате чрез вашата пресвета вяра и се молите чрез Светия Дух,

[21] съхранявайте себе си чрез Божията любов в очакване на милостта на нашия Господ Иисус Христос за вечен живот.

[22] С внимание оказвайте милост на едни,

[23] а други със страх спасявайте, като ги изтръгвате от огъня и се гнусите дори от дрехата, осквернена от плътта.

[24] А на Онзи, Който може да ви запази от прегрешения и да ви постави пред славата Си непорочни и изпълнени с радост –

[25] на единствения и премъдър Бог, чрез Иисус Христос, наш Спасител, да бъде слава и величие, сила и власт сега и за вечни времена. Амин.