Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:12

[1] Аз, стареят – до възлюбения Гай, когото истински обичам.

[2] Възлюбени, моля се да бъдеш здрав и да преуспяваш във всичко, както преуспява душата ти.

[3] Много се зарадвах, когато дойдоха братя и свидетелстваха за твоята вярност към истината – как ти постъпваш според истината.

[4] За мене няма по-голяма радост от тази – да чувам, че моите деца постъпват според истината.

[5] Възлюбени, ти постъпваш вярно във всичко, което правиш за братята и за странниците.

[6] Те засвидетелстваха пред църквата твоята любов. Добре ще сториш, ако ги изпратиш пред Бога, както подобава.

[7] Защото те тръгнаха в Негово име, без да вземат нещо от езичниците.

[8] Ето защо сме длъжни да приемаме такива хора, за да спомагаме за разпространението на истината.

[9] Изпратих послание до църквата. Но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не обръща внимание на посланието ми.

[10] Затова ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като ни хули с лоши думи. И като не се задоволява с това, той самият не приема братята, а на желаещите да ги приемат забранява, дори ги гони от църквата.

[11] Възлюбени, не подражавай на злото, а на доброто. Който прави добро, принадлежи на Бога, а който прави зло, не е познал Бога.

[12] За Димитрий беше получено добро свидетелство от всички, а и от самата истина; свидетелстваме също и ние и вие знаете, че нашето свидетелство е истинно.

[13] Много имах да ти пиша. Но не искам да ти пиша с мастило и перо.

[14] Надявам се скоро да те видя и да поговорим лично.

[15] Желая ти мир. Приятелите те поздравяват. Поздрави приятелите поименно. Амин.