[1] Идва час за всичко, има време, отредено за всяко нещо под небето:
[2] време за раждане и време за умиране, време за садене и време за изкореняване на насаденото,
[3] време за убиване и време за изцеление, време за събаряне и време за градене,
[4] време за ридание и време за смях, време за тъга и време за ликуване,
[5] време за разхвърляне на камъни и време за събирането им, време за прегръдки и време да ги отбягваш,
[6] време за търсене и време за загубване, време за пазене и време за пилеене,
[7] време за раздиране и време за зашиване, време за мълчание и време за говорене,
[8] време за любов и време за омраза, време за война и време за мир.
[9] Каква полза за работещия от онова, над което той се труди?
[10] Съзрях онази грижа, която Бог даде на хората да се терзаят с нея.
[11] Той е устроил всичко да бъде прекрасно в своето време. Той вложи вечността в сърцето на човека, макар и човек да не вниква отначало докрай в онова, което Бог извършва.
[12] Аз узнах, че за хората няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
[13] И ако някой яде и пие, и вкусва блага от всеки свой труд – това е дар от Бога.
[14] Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него.
[15] Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.
[16] Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда.
[17] Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело.
[18] Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни.
[19] Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета.
[20] И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта.
[21] Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?
[22] Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?