[1] Мъртви мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на онзи, който го вари. Така и малко глупост накърнява достойнството и мъдростта.
[2] Разумът на мъдреца избира правия път, а разсъдъкът на глупеца – погрешния.
[3] По който и път да ходи глупецът, на него разум не му достига: той се изявява като глупак пред всички.
[4] Ако духът на управника се надигне против тебе, остани спокоен, защото кротостта преодолява и големи грешки.
[5] Има зло, което аз видях под слънцето – грешки, правени от властник:
[6] глупец да се издига на голяма висота, а пък богати да се унизяват.
[7] Видях роби на коне, а князе да ходят като роби по земята.
[8] Който копае яма, сам ще падне в нея; който руши ограда, него змия ще ухапе.
[9] Който кърти камъни, може да бъде ударен от тях; и който сече дърва, може да бъде наранен от тях.
[10] Ако някому брадвата се притъпи и не наточи острието ѝ, такъв ще трябва да напряга сили; от полза ще е мъдрост тук да се приложи.
[11] Ухапе ли змия, преди да е обаяна, полза от обаятеля вече няма да има.
[12] Словата от устата на мъдреци са благодат, а устата на глупеца самия него ще погуби.
[13] Началото на словото, изречено от него, е безумие, а свършекът на говора му – празнословие.
[14] Също така и много думи глупецът наговаря. Човек не знае що ще бъде и кой ли може да му извести какво ще се случи след него?
[15] Усилията на глупеца уморяват и самия него, така че вече той не знае дори пътя за града.
[16] Горко ти, земьо, когато имаш невръстен цар, когато твоите князе начеват рано да ядат!
[17] Блажена си ти, земьо, щом твоят цар е от благороден род и щом князете ти ядат навреме – за подкрепа, не и за пируване.
[18] Таванът се продънва от голяма леност, прокапва къщата при скръстени ръце.
[19] Гощавки се правят за наслада и виното весели живота; а всичкото това осигуряват го парите.
[20] Не проклинай цар дори в помислите си, нито пък богат – на своето ложе, защото птица по въздуха ще пренесе гласа ти и хвъркато ще извести казаното от тебе.