[1] И тъй, след като Христос пострада за нас по плът, и вие се въоръжете със същата мисъл. Защото който е пострадал по плът, престанал е да греши,
[2] за да изживее остатъка от своя земен живот вече не според човешките желания, а според Божията воля.
[3] Защото доста неща през изминалия си живот вършихте по волята на езичниците, като се бяхте отдали на разпуснатост, похот, пиянство, срамни гощавки и пирове и на нечестиво идолослужение.
[4] И сега са изненадани, че вие вече не се впускате заедно с тях в същата необуздана разпуснатост, и злословят против вас.
[5] Те ще отговарят за това пред Онзи, Който е готов да съди живи и мъртви.
[6] Ето защо благовестието беше проповядвано и на мъртвите, та като бъдат съдени като живи хора, да живеят духом според волята на Бога.
[7] Но краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и внимателни, когато се молите.
[8] И преди всичко, обичайте се истински един друг, защото любовта покрива много грехове.
[9] Оказвайте си гостоприемство един на друг, без да роптаете.
[10] Подпомагайте се взаимно, всеки с отредения му дар, като добри стопани на разностранната Божия благодат.
[11] Говори ли някой, нека говори с Божии думи; помага ли някой, нека помага със силата, която Бог му дава, за да се прославя във всичко Бог чрез Иисус Христос, Чиито слава и мощ са за вечни времена. Амин.
[12] Възлюбени! Не се учудвайте на огненото бедствие, изпратено за ваше изпитание, сякаш е станало нещо неочаквано за вас.
[13] Напротив, доколкото споделяте страданията на Христос, радвайте се, за да бъдете преизпълнени с радост и когато се яви Неговата слава.
[14] Ако ви оскърбяват заради Христовото име, блажени сте, защото Духът на славата и силата, Божият Дух, почива върху вас. От тях Той бива хулен, а от вас – прославян.
[15] Ако някой от вас страда, нека това да не бъде, защото е убиец, крадец, злосторник или поглежда към чуждото.
[16] Но ако страда, защото е християнин, да не се срамува, а да прославя Бога за такава участ.
[17] Защото дойде време за съда; той започва от Божия дом. И ако започва първо от нас, какъв ли ще е краят на онези, които не приемат Божието благовестие!
[18] А щом праведният едва се спасява, какво ли ще стане с нечестивия и грешника!
[19] Затова онези, които страдат по волята на Бога, с добри дела да предават душите си на своя Създател, Който е верен на обещанието си.