[1] И тъй, оставете всяка злоба, всяко коварство, лицемерие, завист и всяко злословие.
[2] Като новородени деца бъдете винаги жадни за чисто духовно мляко, за да пораснете с него за спасение,
[3] защото вкусихте колко благ е Господ.
[4] Пристъпете към Него, живия камък, отхвърлен от хората, но избран като скъпоценен от Бога,
[5] и сами, като живи камъни, съграждайте от себе си духовен дом, за да принесете като свято свещенство духовни жертви, угодни на Бога чрез Иисус Христос.
[6] Затова в Писанието е казано: „Ето полагам в Сион крайъгълен камък, избран и скъпоценен. И който вярва в него, няма да се посрами.“
[7] И така, за вас, вярващите, Той е скъпоценен, а за невярващите – „камък, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла“ и е „камък за препъване и камък за съблазън“.
[8] А се препъват онези, които се противят на словото; те за това са и отредени.
[9] Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ; народ, който Бог придоби, за да възвестите величието на Онзи, Който ви е призовал от тъмнината в чудната Своя светлина.
[10] Вие, които някога не бяхте народ, сега сте Божий народ; които не познавахте Божията милост, сега бяхте помилвани.
[11] Възлюбени, моля ви като преселници и чужденци да отбягвате плътските желания, които воюват против душата.
[12] Поведението ви сред езичниците нека бъде добро, та когато ви оклеветяват като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на Неговото идване.
[13] И тъй, подчинявайте се, заради Господа, на всеки установен от хората порядък: било на цар като на върховна власт,
[14] било на управници като на изпращани от него за наказание на злосторници и за похвала на добротворци.
[15] Защото такава е Божията воля – с добри дела да накарате невежеството на безразсъдните хора да замлъкне.
[16] Живейте като свободни хора, но не като използвате свободата за прикритие на злото, а като Божии слуги.
[17] Почитайте всеки, обичайте братята по вяра, бойте се от Бога, почитайте царя!
[18] Слуги, покорявайте се с много страхопочитание към господарите си – не само на добрите и снизходителните, но и на грубите.
[19] Защото това има стойност – ако някой от знание за Божията воля понася скърби, като страда несправедливо.
[20] Иначе каква похвала, ако търпите, когато ви бият заради престъпления? Но ако правите добро и страдате, тогава търпението ви е заслуга пред Бога.
[21] Вие за това сте и призовани, защото и Христос пострада за вас, като ви остави пример, за да вървите по стъпките Му.
[22] Той не стори грях, нито устата Му изрече лъжа.
[23] Когато Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; когато страдаше, не заплашваше, а поверяваше това на Праведния Съдия.
[24] Той Сам възнесе с тялото Си нашите грехове на кръстното дърво, за да бъдем мъртви за греховете и да живеем за правдата – чрез Неговата рана се изцелихте.
[25] Защото бяхте като заблудени овце, но сега се завърнахте при Пастиря и Пазителя на вашите души.