[1] И тъй, ако има някоя утеха в Христа, ако има някоя разтуха в любовта, ако има някое общуване на духа, ако има някое милосърдие и състрадание, –
[2] направете пълна радостта ми: имайте едни мисли, като имате една и съща любов, и бъдете единодушни и единомислени;
[3] нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си.
[4] Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите.
[5] Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
[6] Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
[7] но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
[8] смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
[9] Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
[10] та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
[11] и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
[12] Тъй щото, възлюбени мои, както винаги сте послушни, не само в мое присъствие, но много повече сега, когато отсъствувам, със страх и трепет вършете вашето спасение,
[13] защото Бог е, Който ви прави и да искате, и да действувате според благата Му воля.
[14] Всичко вършете без ропот и съмнение,
[15] за да бъдете безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света,
[16] имайки в себе си словото на живота, за моя похвала в деня Христов, че не напразно тичах и не напразно се трудих.
[17] Но, ако и да се жертвувам за жертвата и за служението на вярата ви, аз се радвам и сърадвам всинца ви;
[18] тъй също и вие се радвайте и ме сърадвайте.
[19] А надявам се в Господа Иисуса наскоро да пратя при вас Тимотея, та и аз, като узная как сте, да се утеша духом.
[20] Понеже нямам никого равно усърден, който толкова искрено да се грижи за вас,
[21] защото всички търсят своето, а не Иисус Христовото;
[22] а неговата опитност вие знаете: той, като син към баща, заедно с мене слугува при благовествуването.
[23] Него, прочее, надявам се да изпратя веднага, щом узная, какво ще стане с мене;
[24] и уверен съм в Господа, че и сам скоро ще дойда при вас.
[25] Счетох обаче за нужно да изпратя при вас брата Епафродита, мой сътрудник и съратник, а ваш пратеник и услужник в нуждите ми,
[26] понеже той копнееше да види всинца ви и дълбоко скърбеше, задето сте чули, че беше болен.
[27] Защото той боледува до умиране; но Бог го помилува, и не само него, но и мене, за да ми се не прибави скръб върху скръб.
[28] Поради това изпратих го по-скоро, та, като го видите пак, да се зарадвате, и аз да бъда по-малко наскърбен.
[29] Приемете го, прочее, в Господа с всяка радост, и такива имайте на почет,
[30] понеже за Христовото дело той беше почти на умиране, като презря живота си, за да допълни недостига на вашето към мене служение.