[1] Павел и Тимотей, раби Иисус Христови, – до всички в Христа Иисуса светии, които се намират във Филипи, с епископи и дякони:
[2] благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
[3] Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
[4] (като винаги във всяка моя молитва се моля с радост за всинца ви,)
[5] именно, за вашето участие в благовестието от първия ден дори досега,
[6] като съм уверен в това, че Тоя, Който почна у вас доброто дело, ще го върши дори до деня на Иисуса Христа,
[7] както е и право да мисля това за всинца ви, защото ви имам на сърце, и кога съм в окови, и кога защищавам и утвърждавам благовестието, понеже всички вие ми сте съучастници в благодатта.
[8] Бог ми е свидетел, колко много обичам всинца ви с любовта Иисус Христова.
[9] И моля се, щото вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко,
[10] за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и без препънка в деня Христов,
[11] изпълнени с плодове на правда, дарувани чрез Иисуса Христа, за слава и похвала Божия.
[12] Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за поголям успех на благовестието,
[13] тъй че моите в Христа окови станаха известни на цялата претория и на всички други,
[14] и повечето от братята на Господа, насърчени от моите окови, почнаха по-смело, без страх да проповядват словото Божие.
[15] Някои, наистина, от завист и обич към препирня, проповядват Христа, а други – от добро разположение.
[16] Едните от желание да се препират проповядват Христа нечисто, като мислят, че увеличават тежината на оковите ми;
[17] другите пък проповядват от любов, като знаят, че аз съм поставен да защищавам благовестието.
[18] Но що от това? Както и да бъде, било престорено, било искрено, Христос се проповядва; затова се радвам, и ще се радвам,
[19] защото зная, че това ще ми послужи за спасение с вашата молитва и чрез съдействие на Духа Иисус Христов,
[20] според както очаквам с нетърпение и се надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзновение, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото ми – било чрез живот, било чрез смърт.
[21] Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка.
[22] Ако ли живеенето ми в плът принася плод на делото, то кое да предпочета, не зная.
[23] Обладават ме и двете: желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро;
[24] но да оставам в плътта е потребно за вас.
[25] И аз това с увереност зная, че ще остана и ще пребъда с всички ви за ваш успех и радост във вярата,
[26] та похвалата ви в Христа Иисуса да се умножава чрез мене, кога дойда повторно при вас.
[27] Само живейте достойно за Христовото благовестие, та, дойда ли и ви видя, или отсъствувам, да чуя за вас, че стоите в един дух, като се подвизавате единодушно за евангелската вяра,
[28] и не се стряскайте в нищо от противниците: това е тям доказателство за погибел, а вам – за спасение. И това е от Бога,
[29] защото вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него,
[30] като се подвизавате със същия подвиг, какъвто видяхте у мене и сега чувате за мене.