[1] Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
[2] нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
[3] останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
[4] Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
[5] Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
[6] Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
[7] Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
[8] Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
[9] Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
[10] Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
[11] Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
[12] Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
[13] Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
[14] Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
[15] Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
[16] Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
[17] От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
[18] Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
[19] Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
[20] Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
[21] Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
[22] Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?