[1] Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
[2] Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
[3] Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
[4] Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
[5] загради ме и обиколи с горчила и теглила;
[6] тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
[7] обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
[8] и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
[9] с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
[10] Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
[11] изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
[12] изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
[13] устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
[14] Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
[15] Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
[16] разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
[17] И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
[18] и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
[19] Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
[20] Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
[21] Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
[22] по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
[23] то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
[24] Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
[25] Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
[26] Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
[27] Добре е човеку, кога носи иго на младини.
[28] Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
[29] Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
[30] подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
[31] понеже не навеки оставя Господ.
[32] Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
[33] Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
[34] Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
[35] кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
[36] кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
[37] Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
[38] Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
[39] За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
[40] Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
[41] Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
[42] ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
[43] Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
[44] Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
[45] смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
[46] Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
[47] Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
[48] Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
[49] Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
[50] докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
[51] Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
[52] Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
[53] захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
[54] Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
[55] Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
[56] Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
[57] Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
[58] Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
[59] Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
[60] Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
[61] Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
[62] речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
[63] Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
[64] Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
[65] прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
[66] преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!