[1] Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, – хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци,
[2] събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля.
[3] Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай,
[4] употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино;
[5] и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им – вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).
[6] Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз.
[7] А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз?
[8] Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли?
[9] Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет,
[10] и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Иордан, на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея).
[11] (Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: „ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз“.
[12] Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал;
[13] и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.
[14] Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха.
[15] Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.
[16] А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях;
[17] защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим.
[18] (Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците.
[19] Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях;
[20] а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме.
[21] И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците.
[22] Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: „ние сме много далеч от вас“, когато вие сте живеели близо до нас?
[23] затова да сте проклети! вечно вие ще бъдете роби, ще сечете дърва и ще носите вода за (мене и за) дома на моя Бог!
[24] Те отговориха на Иисуса и казаха: дошло бе до ушите на твоите роби, че Господ, Бог твой, е заповядал на Своя раб Моисея, да ви даде цялата земя и да погуби (нас и) всички жители на тая земя пред лицето ви; затова ние се много бояхме да не ни вземете живота, и извършихме това;
[25] сега ето, ние сме в твоя ръка: както ти се стори за по-добре и по-справедливо да постъпиш с нас, тъй и постъпи.
[26] И постъпи той с тях тъй: избави ги от ръцете на синовете Израилеви, и те не ги погубиха;
[27] и в оня ден Иисус нареди, те да секат дърва и да носят вода за (цялото) общество и за жертвеника Господен; (поради това гаваонци станаха дървари и водари за жертвеника Божий) дори и доднес, на мястото, което и да избере (Господ).