[1] После се падна жребието на Иосифовите синове: от Иордан при Иерихон, към Иерихонските води на изток, пустинята, която се простира от Иерихон към Ветилската планина;
[2] от Ветил границата върви към Луз и преминава към предела Архи до Атарот,
[3] спуска се към морето, към границата на Иафлет, до границата на долни Бет-Орон и до Газер и се свършва при морето.
[4] Това получиха за дял Иосифовите синове Манасия и Ефрем.
[5] Границата на Ефремовите синове според племената им беше тая: откъм изток граница на техния дял беше Атарот-Адар до горни Бет-Орон (и Газара);
[6] после границата върви към морето на север от Михметат, завива на изток към Таанат-Силом и го минава източно до Ианох;
[7] от Ианох, като слиза към Атарот и Наарат, допира до Иерихон и стига до Иордан;
[8] от Тапуах границата върви към морето, към поток Кана, и се свършва при морето. Това е делът на коляното Ефремови синове, според племената им.
[9] Имаше отделени градове за Ефремовите синове и в дяла на Манасиевите синове, – и всички тия градове бяха със селата си.
[10] Но (Ефремовци) не изгониха хананейците, които живееха в Газер; затова хананейци живеят между Ефремовци до днес и им плащат данък. (Най-сетне дойде египетският цар-фараон, превзе града, и с огън го изгори, а хананейци и ферезейци и жителите на Газер бидоха избити, и фараонът го даде вено на дъщеря си.)