[1] От това Иона се силно огорчи и възнегодува.
[2] И моли се той Господу и рече: о, Господи! не говорех ли това, когато бях още в моята земя? Затова и побягнах в Тарсис, защото знаех, че Ти си Бог благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив и съжаляваш за бедствието.
[3] И сега, Господи, вземи душата ми от мене, защото по-добре е да умра, нежели да живея.
[4] И рече Господ: нима това те тъй силно огорчи?
[5] И излезе Иона из града, седна на изток от града, направи си там сенница и седна под нея на сянка, за да види, какво ще стане с града.
[6] И направи Господ Бог, та израсна растение, и то се издигна над Иона, за да има над главата му сянка, и да го избави от огорчението му; Иона твърде много се зарадва на това растение.
[7] И нареди Бог тъй, че на другия ден, кога се зазори, червей подгриза растението, и то засъхна.
[8] А кога изгря слънце, напрати Бог горещ източен вятър, и слънцето почна да препича главата на Иона, тъй че той изнемогна и се молеше да умре, казвайки: „подобре да умра, нежели да живея“.
[9] И рече Бог на Иона: „нима тъй силно се огорчи за растението?“ Той рече: „твърде се огорчих, дори до смърт“.
[10] Тогава Господ рече: „тебе ти е жал за растението, за което не си се трудил и което не си отглеждал, което в една нощ израсна и в една нощ пропадна.
[11] Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?“