[1] И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на тоя кит три дни и три нощи.
[2] И помоли се Иона на своя Господ Бог из китовата утроба
[3] и рече: „към Господа извиках в моята скръб, – и Той ме чу; извиках из утробата на преизподнята, – и Ти чу гласа ми.
[4] Ти ме хвърли в дълбинето, в сърцето на морето, и струи ме обиколиха, всички Твои води и Твои вълни минуваха над мене.
[5] И рекох: отхвърлен съм от Твоите очи; обаче пак ще видя светия Ти храм.
[6] Обхванаха ме водите до душата ми, бездна ме заключи; с морска трева биде обвита главата ми.
[7] До планинските основи слязох, земята със своите завори ме навеки затвори; но Ти, Господи, Боже мой, ще изведеш душата ми из ада.
[8] Когато изнемощя в мене душата ми, аз си спомних за Господа, и моята молитва стигна до Тебе, до светия Ти храм.
[9] Ония, които почитат суетни и лъжовни богове, оставиха своя Милосърден,
[10] но аз с хвалебен глас ще Ти принеса жертва; което съм обещал, ще изпълня. У Господа е спасението!“
[11] И заповяда Господ на кита, и той изхвърли Иона на суша.