[1] За Моава тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: горко на Нево! той е опустошен; Кариатаим е посрамен и превзет: Мизгав е посрамен и съкрушен.
[2] Няма вече славата на Моава; в Есевон кроят зло против него: да идем, да го изтребим измежду народите. И ти, Мадмено, ще загинеш; меч те следи.
[3] Чува се писък от Оронаим, опустошение и разрушение голямо!
[4] Съкрушен е Моав; писък дигнаха децата му.
[5] На възхода за Лухит се дига плач след плач; и на спуска от Оронаим неприятелят слуша писък от разорение.
[6] Бягайте, спасявайте живота си и бъдете като оголено дърво в пустиня.
[7] Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, то ще бъдеш хванат, и Хамос ще отиде в плен заедно със свещениците и с князете си.
[8] И ще дойде опустошител върху всеки град, и град не ще оцелее; ще загине долината и ще запустее равнината, както каза Господ.
[9] Дайте крила на Моава, за да може улетя; градовете му ще станат пустиня, защото не ще има кой да живее в тях.
[10] Проклет, който върши нехайно делото на Господа, и проклет, който удържа меча Му от кръв.
[11] От младини Моав си беше в покой, седеше на дрождието си и не е бивал преливан от съд в съд и в плен не е ходил; затова си оставаше в него вкусът му, и миризмата му се не изменяше.
[12] Затова ето, идат дни, казва Господ, когато ще пратя при него преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му и ще разбият стомните му.
[13] И ще бъде посрамен Моав заради Хамоса, както Израилевият дом биде посрамен заради Ветил, негова надежда.
[14] Как вие казвате: „ние сме люде храбри и силни за война“?
[15] Опустошен е Моав, и градовете му горят, и отборните му младежи отведоха на клане, казва Царят – Господ Савот е името Му.
[16] Близка е гибелта на Моава, и бързо иде нещастието му.
[17] Съжалете го всички негови съседи, и всички, които знаете името му, кажете: „как се строши мощният жезъл и славната патерица!“
[18] Слез от висината на величието и седни в жадната земя, щерко – жителко на Дивон, защото опустошителят на Моава ще дойде при тебе и ще разруши твоите крепости.
[19] Застани на пътя и разгледай, жителко Ароерска, питай бягащия и спасяващия се: „какво стана?“
[20] Посрамен е Моав, защото е съкрушен; ридайте и викайте, явете в Арнон, че Моав е опустошен.
[21] И съд дойде върху равнината, върху Халон, върху Яаца и върху Мофат,
[22] върху Девон, върху Нево и върху Бет-Дивлатаим,
[23] върху Кариатаим, върху Бет-Гамул и върху Бет-Маон,
[24] върху Кериот, върху Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
[25] Отсечен е рогът на Моава, и съкрушена е мишцата му, казва Господ.
[26] Опийте го, защото той се дигна против Господа; нека Моав се валя в бълвотината си, и сам ще стане за присмех.
[27] Не беше ли у тебе Израил за присмех? нима той между крадци биде хванат, та ти, щом само заговореше за него, клатеше глава?
[28] Жители моавски, оставете градовете и живейте по скалите и бъдете като гълъби, които вият гнезда при входа на пещера.
[29] Чухме за гордостта на Моава, гордост извънмерна, за неговото високомерие и неговата надменност, за неговото перчене и горделивото му сърце.
[30] Зная Аз дързостта му, казва Господ, но това е безнадеждно; празни са думите му: не ще сторят нищо.
[31] Затова ще ридая за Моава и ще пищя за целия Моав; ще въздишат за кирхареските мъже.
[32] Ще плача за тебе, севамско лозе, както плача за Иазера; твоите лозини прехвърляха морето, достигаха до езеро Иазерско; опустошителят нападна твоите летни плодове и узрялото лозе.
[33] Радост и веселие се отне от Кармил и от земята Моавска. Аз ще направя да се свърши виното в линовете; не ще тъпчат вече в тях с песни; боен вик ще има, а не радостен вик.
[34] От писъка на Есевон до Елеала и до Иааца те ще подигнат глас от Сихор до Оронаим, до трета Егла, защото и водите на Нимрим ще пресекнат.
[35] Ще изтребя у Моава, казва Господ, ония, които принасят жертви по оброчища и които кадят на боговете му.
[36] Затова сърцето ми като пищялка стене за Моава; за кирхареските жители стене сърцето ми като пищялка, защото придобитите от тях богатства загинаха:
[37] всекиму главата е гола и всекиму брадата е остригана, у всички на ръцете – драсканици, и на кръста – вретище.
[38] По всички покриви на Моава и по улиците му всичко плаче, защото Аз съкруших Моава като непотребен съд, казва Господ.
[39] Как е съкрушен той, ще казват, ридаейки; как Моав се покри със срам, като обърна тил! И ще бъде Моав за присмех и ужас за всички, които го окръжават,
[40] защото тъй казва Господ: ето, като орел ще полети той и ще простре крила над Моава.
[41] Градовете ще бъдат превзети, и крепостите завладяни, и сърцето на храбрите моавци ще бъде в оня ден като сърце на жена, измъчвана при раждане.
[42] И ще бъде изтребен Моав измежду народите, защото въстана против Господа.
[43] Ужас, яма и клопка – за тебе, моавски жителю, каза Господ.
[44] Който избегне ужаса, ще падне в яма; а който излезе из ямата, ще падне в примка; защото ще напратя върху него, върху Моава, годината на тяхното наказание, казва Господ.
[45] Под сянката на Есевон се спряха ония, които отпаднали бягаха; но огън излезе из Есевон, и пламък – изсред Сихон, и ще изгори хълбока на Моава и темето на размирните синове.
[46] Горко ти, Моаве! загина народът хамоски, защото синовете ти заграбиха в плен, и дъщерите ти – в плен.
[47] Но в последните дни ще върна моавските пленници, казва Господ. Дотук е съдът над Моава.