[1] Тъй ми рече Господ: иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но във вода го не туряй.
[2] И аз купих пояс, както рече Господ, и препасах кръста си.
[3] И биде към мене слово Господне втори път, и ми бе казано:
[4] вземи пояса, що го купи, който е на кръста ти, и стани та иди при Ефрат и го скрий там в някоя скална пукнатина.
[5] Аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.
[6] А като се изминаха много дни, Господ ми каза: стани, иди при Ефрат и вземи оттам пояса, който ти бях заповядал да скриеш там.
[7] И аз дойдох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, дето го бях скрил, и ето – поясът беше развален и станал за нищо негоден.
[8] И биде към мене слово Господне:
[9] тъй казва Господ: така ще сломя гордостта на Иуда и голямата гордост на Иерусалим.
[10] Тоя негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, живее по упорството на сърцето си и ходи след други богове, за да им служи и да им се кланя, ще бъде като тоя пояс, който е за нищо негоден.
[11] Защото, както поясът прилепва о кръста на човека, така и Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом и целия Иудин дом, казва Господ, за да бъдат Мой народ и Моя слава, хвала и украшение, но те не послушаха.
[12] Затова кажи им тая дума: тъй казва Господ, Бог Израилев: всеки винен мях се пълни с вино. Те ще ти кажат: нима не знаем, че всеки винен мях се пълни с вино?
[13] А ти им кажи: тъй казва Господ: ето, Аз ще наситя с вино до опиване всички жители на тая земя и царете, които седят на Давидовия престол, свещеници и пророци и всички иерусалимски жители,
[14] и ще ги разбия един о друг, бащи и синове заедно, казва Господ; няма да пощадя, няма да помилувам и не ще пожаля да ги изтребя.
[15] Слушайте и внимавайте; не бъдете горди, защото Господ говори.
[16] Въздайте слава на Господа, вашия Бог, докле Той още не е напратил тъмнота и докле още нозете ви не се спъват по тъмни планини; тогава вие ще очаквате светлина, а Той ще я обърне в смъртна сянка и ще я направи тъмнина.
[17] Ако пък не послушате това, душата ми в потайни места ще оплаква вашата гордост, ще плаче горко, и очите ми сълзи ще леят; защото Господнето стадо ще бъде в плен откарано.
[18] Кажи на царя и на царицата: смирете се, седнете по-ниско, защото падна от главите ви венецът на вашата слава.
[19] Южните градове са затворени, и няма кой да ги отваря; цял Иуда в плен отвеждат, отвеждат го съвсем цял в плен.
[20] Дигнете очи и вижте идещите откъм север: де е стадото, което ти беше дадено, прекрасното твое стадо?
[21] Какво ще кажеш, дъще Сионска, кога Той те посети? Ти сама ги научи да началствуват над тебе: не ще ли те хванат болки като жена, кога ражда?
[22] И ако речеш в сърце си: „защо ме постигна това?“ – Поради многото ти беззакония твоята пола се подигна и твоите пети се оголиха.
[23] Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард – петната си? Тъй и вие можете ли да вършите добро, като сте навикнали да вършите зло?
[24] Затова ще ги развея като прах, разнасян от пустинен вятър.
[25] Ето твоя жребий, частта, що съм ти отмерил, казва Господ, защото ти Ме забрави и се надяваше на лъжа.
[26] Затова ще ти бъде дигната полата върху лицето ти, за да се види твоята срамота.
[27] Видях твоето прелюбодейство и твоите бесни похоти, твоите разпътства и гнусотии по могилите в полето. Горко ти, Иерусалиме! Ти и след това не ще се очистиш. А докога още?