[1] Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
[2] Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
[3] Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами.
[4] Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго,
[5] защото всеки ще понесе своето бреме.
[6] Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява.
[7] Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне:
[8] който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот.
[9] Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме.
[10] И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
[11] Вижте, колко много ви написах с ръката си.
[12] Тия, които искат да се нравят по плът, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за кръста Христов;
[13] защото и ония, които се обрязват, сами не пазят закона, а искат вие да се обрязвате, за да се похвалят с вашата плът;
[14] а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света.
[15] Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.
[16] На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост – тям и на Израиля Божий.
[17] Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса.
[18] Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин.