[1] Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко;
[2] но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок.
[3] Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света;
[4] но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона,
[5] за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
[6] А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!
[7] Затова не си вече роб, а син; ако пък си син, то си и наследник Божий чрез Иисуса Христа.
[8] Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове;
[9] а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите?
[10] Тачите дни, месеци, времена и години.
[11] Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
[12] Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили:
[13] знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът,
[14] и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса.
[15] Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете.
[16] И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината?
[17] Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате.
[18] Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви.
[19] Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос,
[20] искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
[21] Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?
[22] Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
[23] Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната – по обещание.
[24] Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
[25] понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
[26] а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
[27] Защото писано е: „развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж“.
[28] Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
[29] Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
[30] А какво говори Писанието? – Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
[31] И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.