Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:56

[1] Враговете Иудини и Вениаминови чуха, че върналите се от плен градят храм на Господа, Бога Израилев;

[2] и дойдоха те при Зоровавеля и при отценачалниците и им казаха: ще градим и ние с вас, защото и ние като вас прибягваме към вашия Бог, и Нему принасяме жертви от дните на Асардана, сирийски цар, който ни пресели тук.

[3] Отговориха им Зоровавел, Иисус и другите отценачалници израилски: не бива да градите заедно с нас дом на нашия Бог; ние сами ще градим дом на Господа, Бога Израилев, както ни заповяда Кир, цар персийски.

[4] Тогава народът на оная земя взе да ослабя ръцете на иудейския народ и да му пречи в градежа;

[5] и подкупваха съветници против тях, за да разрушат предприятието им през всички дни на Кира, цар персийски, до царуването на Дария, цар персийски.

[6] А в царуването на Ахашвероша – в началото на царуването му – написаха обвинение против жителите на Иудея и на Иерусалим.

[7] Също и в дните на Артаксеркса писаха Бишлам, Митридат, Табеел и други техни другари до Артаксеркса, цар персийски. Писмото бе написано със сирийски букви и на сирийски език.

[8] Рехум, съветник, и Шимшай, писар, писаха такова писмо против Иерусалим до цар Артаксеркса:

[9] Еди-кога си, Рехум, съветник, и Шимшай, писар, и други техни другари, – динейци, афарсахейци, тарпелейци, апарси, арехейци, вавилонци, сусанци, даги, еламитци,

[10] и други народи, които пресели великият и славният Аснафар (Сенахирим) и засели в градовете самарийски и в другите градове отвъд реката, и прочее.

[11] Ето препис от писмото, което пратиха нему: до цар Артаксеркса, твоите раби, човеците, които живеят отвъд реката и прочее.

[12] Да знаеш, царю, че иудеите, които излязоха от тебе и дойдоха при нас в Иерусалим, градят тоя бунтовен и лош град и правят стени, чиито основи вече поправиха.

[13] Но да знаеш, царю, че, ако тоя град бъде построен и стените му възстановени, те няма да плащат ни данък, ни берия, нито мито, и царската хазна ще има загуба.

[14] А понеже ядем сол от царския дворец, и не можем да гледаме тая загуба за царя, затова пращаме известие на царя:

[15] нека потърсят в паметната книга на бащите ти, – и ще намериш в тая паметна книга и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен и пакостен за царете и областите, и че в него са ставали бунтове от старо време, поради което тоя град биде и опустошен.

[16] Затова обаждаме на царя, че, ако тоя град бъде дограден и стените му доправени, то след това няма да имаш владения отвъд реката.

[17] Царят проводи отговор на Рехума, съветника, и Шимшая, писаря, и на другите им другари, които живеят в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир... и прочее.

[18] Писмото, що ми пратихте, биде ми разумливо прочетено;

[19] и аз заповядах, – и търсиха и намериха, че тоя град още от старо време се бунтувал против царете, и в него ставали размирици и вълнения,

[20] и че в Иерусалим имало силни царе, които владеели цялата задречна област и които взимали данък, берии и мито.

[21] И тъй, дайте заповед, тия човеци да престанат да работят, и тоя град да се не гради, докле не заповядам аз.

[22] Бъдете внимателни, да не изпуснете нещо отпред очите си. Защо да се допуска да расте злото във вреда на царете?

[23] Щом писмото на цар Артаксеркса биде прочетено пред Рехума и Шимшая, писар, и другарите им, те незабавно отидоха в Иерусалим при иудеите и със силно въоръжена ръка им спряха работата.

Първа книга на Ездра — Chapters