[1] Докле Ездра тъй се молеше и изповядваше, плачейки и мятайки се пред Божия дом, стече се при него твърде голямо събрание от израилтяни, мъже, жени и деца, защото и народът плачеше много.
[2] Тогава се обади Шехания, син Иехиилов от синовете Еламови, и каза на Ездра: прегрешихме пред нашия Бог, че си взехме другоплеменни жени от народите на тая земя, но има още надежда за Израиля в тая работа;
[3] да сключим сега завет с нашия Бог, че, по съвета на моя господар и на ония, които благоговеят пред заповедите на нашия Бог, ще напуснем всички жени и родените от тях деца, – и да бъде по закона!
[4] Стани, защото това е твое дело, и ние сме с тебе: бъди бодър и работи!
[5] Тогава стана Ездра и поръча на началниците над свещениците, левитите и цял Израил да положат клетва, че ще направят тъй. И те положиха клетва.
[6] Стана Ездра и тръгна от Божия дом за в жилището на Иоханана, Елияшивовия син, и стигна там. Хляб не ядеше и вода не пиеше, защото плачеше за престъпленията на преселниците.
[7] И разгласиха в Иудея и в Иерусалим на всички, които бяха в плен, да се съберат в Иерусалим,
[8] а който не дойде в три дни, ще бъде наложено заклятие, по решение на началниците и старейшините, върху целия му имот, и сам той ще бъде отлъчен от обществото на преселниците.
[9] И в тия три дни събраха се в Иерусалим всички жители на Иудея и на земята Вениаминова. Това беше в деветия месец на двайсетия ден от месеца. Седеше целият народ на стъгдата пред Божия дом и трепереше, както поради тая работа, тъй и от дъждовете.
[10] Тогава свещеник Ездра стана и им каза: вие направихте престъпление, като си взехте другоплеменни жени и с това увеличихте вината на Израиля;
[11] затова, покайте се пред Господа, Бога на вашите отци, и изпълнете волята Му, отлъчете се от народите на тая земя и от другоплеменните жени.
[12] Цялото събрание отговори и каза с висок глас: както каза, тъй ще и направим.
[13] Но народът е многоброен, и времето е сега дъждовно, та не може да се стои на улицата. Па и тая работа не е ни за ден, нито за два, защото ние съгрешихме много в тая работа.
[14] Нека нашите началници бъдат заместници на цялото общество, и всички в нашите градове, които са взели другоплеменни жени, да идват тука в уреченото време заедно със стареите и съдиите на всеки град, докле се не отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
[15] Тогава се заеха с това Ионатан, син Асаилов, и Яхзеия, син Тиквов, а Мешулам и Шавтай, левит, бяха техни помощници.
[16] Тъй сториха излезлите из плен. Отредени бяха за това: свещеник Ездра, отценачалниците от всяко тяхно поколение, и всички бяха именувани по име. Те се събраха на заседание в първия ден на десетия месец, за да изследват тая работа;
[17] и свършиха изследването за всички, които бяха взели другоплеменни жени, към първия ден на първия месец.
[18] И намериха се от свещеническите синове, които бяха взели другоплеменни жени, – от синовете на Иисуса, сина Иоседеков, и братята му: Маасея, Елиезер, Иарив и Гедалия;
[19] те дадоха ръката си за уверение, че ще напуснат жените си, и че, като виновни, ще принесат жертва един овен за вината си;
[20] от Имеровите синове: Хананий и Завадия;
[21] от Харимовите синове: Маасея, Елия, Шемаия, Иехиил и Узия;
[22] от Пашхуровите синове: Елиоенай, Маасея, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа;
[23] от левитите: Иозавад, Шимей и Келаия, той е и Клита, Патахия, Иуда и Елиезер;
[24] от певците: Елияшив; от вратарите: Шалум, Телем и Урий;
[25] а от израилтяните, – от Парошовите синове: Рамаия, Изия, Малхия, Миямин, Елеазар, Малхия и Венаия;
[26] от синовете Еламови: Матания, Захария, Иехиел, Авдий, Иремот и Елия;
[27] от синовете Затови: Елиоенай, Елияшив, Матания, Иремот, Завад и Азиса;
[28] от синовете Беваеви: Иоханан, Ханания, Забвай и Атлай;
[29] от синовете Ваниеви: Мешулам, Малух, Адая, Иашув, Шеал и Иерамот;
[30] от синовете на Пахат-Моава: Адна, Хелал, Венаия, Маасея, Матания, Веселиил, Бинуй и Манасия;
[31] от синовете Харимови: Елиезер, Ишия, Малхия, Шемаия, Симеон,
[32] Вениамин, Малух, Шемария;
[33] от синовете Хашумови: Матнай, Матата, Завад, Елифелет, Иеремай, Манасия и Шимей;
[34] от синовете Ваниеви: Маадай, Амрам и Уел,
[35] Бенаия, Бидия, Келухи,
[36] Ванея, Меремот, Елиашив,
[37] Матания, Матнай, Иаасай,
[38] Ваний, Бинуй, Шимей,
[39] Шелемия, Натан, Адаия,
[40] Махнадбай, Шашай, Шарай,
[41] Азариел, Шелемияху, Шемария
[42] Шалум, Амария и Иосиф;
[43] от синовете Невови: Иеиел, Мататия, Завад, Зевина, Иадай, Иоел и Бенаия.
[44] Всички тия бяха си взели другоплеменни жени, и някои от тия жени бяха им родили деца.