[1] Ето книгата на Божиите заповеди и законът, който пребъдва вечно. Всички, които се придържат о нея, ще живеят, а които я оставят, ще умрат.
[2] Обърни се, Иакове, и я вземи, ходи при блясъка на светлината ѝ!
[3] Не давай другиму твоята слава, и теб полезното – на чужди народ.
[4] Честити сме, Израилю, че знаем, що е благоугодно Богу.
[5] Дерзай, народе мой, паметнико Израилев!
[6] Вие сте предадени на езичници не да загинете, а задето разгневявахте Бога; вие сте предадени на враговете,
[7] защото раздразнихте Тогова, Който ви създаде, като принасяхте жертви на бесове, а не Богу.
[8] Вие забравихте вечния Бог, Който ви храни, а също огорчихте и Иерусалим, който ви отгледа,
[9] защото той видя пратения от Бога върху вас гняв и каза: чуйте, съжители сионски, Бог напрати върху ми голяма скръб,
[10] защото аз видях пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху тях.
[11] Аз ги храних с радост, а отпуснах с плач и жалост.
[12] Никой да се не радва за мене вдовеца и оставен от мнозина; аз запустях заради греховете на моите деца, защото те се отклониха от Божия закон;
[13] не познаха наредбите на Бога, не ходиха по пътя на Божиите заповеди и не стъпиха в пътеките към учението за Неговата правда.
[14] Дойдете, съжители сионски, и си спомнете пленението на моите синове и дъщери, което Вечният напрати върху им.
[15] Защото Той напрати върху им народ отдалеч, народ безсрамен и другоезичен, понеже се не засрамиха от старец и не пожалиха младенец,
[16] и отведоха на вдовица милите синове и лишиха самотната от дъщерите.
[17] Аз пък с какво мога да ви помогна?
[18] Който напрати върху вас тия бедствия, Той ще ви и избави от ръцете на враговете ви.
[19] Дойдете, деца, дойдете, защото аз запустях.
[20] Аз снех от себе си дрехата на мира и надянах вретището на моята молитва; ще викам към Вечния през дните си.
[21] Дерзайте, деца, викайте към Бога, и Той ще ви избави от насилие, от вражи ръце.
[22] Защото от Вечния очаквах аз вашето спасение, и върху мене дойде от Светия радост за милостта, която скоро ще ви дойде от Вечния, Спасителя наш.
[23] Аз ви отпущах с печал и жалост, но Бог ще ми върне вас с радост и веселие навеки.
[24] Защото, както сега съжителите сионски видяха вашето пленение, тъй ще видят скоро вашето от Бога спасение, което ще ви дойде с голяма слава и величие от Вечния.
[25] Деца, потърпете Божия гняв, който ви е постигнал: преследвал те е враг, но ти скоро ще видиш неговата гибел и ще стъпиш на врата му.
[26] Тия, които съм отгледал в нега, тръгнаха по грапави пътища, хванати като стадо, разграбено от врагове.
[27] Дерзайте, деца, и викайте към Бога, защото за вас ще си спомни Оня, Който ви напрати това.
[28] Каквато беше вашата решителност да се отдалечите от Бога, увеличете я десетократно да се обърнете и Го подирите,
[29] защото Оня, Който ви напрати тия бедствия, ще напрати върху ви вечно веселие със спасение.
[30] Дерзай, Иерусалиме! Този, Който ти е име дарувал, ще те утеши.
[31] Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане.
[32] Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове;
[33] защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение.
[34] Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите ѝ ще се обърнат в печал;
[35] защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове.
[36] Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога.
[37] Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.